За книгата: година / - Мога! „Чух познат глас в приемната, който се отвори с трясък и той застана на прага... в целия си блясък. Разрошена коса, тесни дънки, суичър и черно палто, всички косми по тялото ми, тоест по главата, се надигнаха като по команда от този заплашителен рев „Александра Арсеневна, простете, опитах се да го спра ...” Льоша затръшна вратата право в лицето му, без дори да й позволи да довърши „Саша!”. Моето момиче! - сладко започна Льоша - Защо не вдигнеш лулата?! Погледнах го с усмивка. Дори бих казал обратното! Възбуждаше ме! Бавно се изправих и го погледнах предизвикателно.